Внезапно като летен звън,
прибра днес есента мъглите.
В лъчи от слънце заблестя,
на пролетта да ни припомни дните.
Лъчите слънчеви блестят,
огряват жълтолистните дървета.
В златисти багри се редят
с парад от облаци в небето.
Тук няма жал нито тъга,
че жежко лято вече си отиде.
А води зимата тя за ръка,
воал на бяло вече се провиди. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up