Една... две... три... години отлетяха,
а есените още са си същите.
Под думите листата пожълтяха.
Заключихме сърцата си във къщите.
Намразихме си всичките вини,
и скрихме се във ъгъла. На тихо.
Повтаряхме си "По-добре сами!"...
На себе си четяхме тъжни стихове...
И даже не отронвахме сълза!
(Очите ни пресъхнаха отдавна).
Щом спуснеше завесата нощта
минутите се нижеха тъй бавно... ...