От есенните багри си набрах –
такъв букет не се създава лесно.
Ноември сякаш беше в златен прах –
почувствах се магично и небесно.
Оранжевото царстваше навред,
а жълтото го следваше немирно,
кафявото напираше без ред,
зеленото потрепваше ефирно.
Е, как да устоя, кажете как! –
такава красота напомня рая.
А утре ще потърся нейде пак,
блаженството на есенна омая!