Третият под ред сезон дошъл е тук –
Златна и красива, променлива есен.
Със нейния сладък и меден звук,
А аз се радвам на чудесна песен.
Последна, да, вярно е, но красива.
Природата се в рокля пременила –
Златна, с нещо тихо, тихо, но мнима,
Напомняща, че скоро идва зима.
За последно усещам топлия ветрец,
Свежи аромати от всичките цветя.
На рая са те пръв и сетен венец,
А в мечти ми иде просто да полетя
Към облаците бели и небето.
И знам, че за последно се радвам вън.
Ще чакам просто новото топло лето,
Ще дойде кат' от небе ясно гръм.
Тъй се върти цикълът в живота.
Един стар и вечен, кат' безкраен кръг
По-стар от човек и нему имота
Не за последно, минаваме тоз път
Пак и пак, та до края на вечността.
Добре, че знае човек какво следва.
Ново начало, един път по моста
Та всеки път в радостта сърце ти трепва...
... за следващият път...
... и за този след него... та тъй до края на вечността.
© Петър Хамбарлийски All rights reserved.