ЕСЕННА ПЕСНИЧКА
Тихо вятърът шупурка през обраната асма,
сякаш че преде на хурка котаракът у дома,
старата мъхната дюля благо рони лист по лист,
време е да се потуля нейде – в залеза златист.
Вейва под Луната кръгла
мракът дрипаво перде.
Никъде не ми се тръгва! – то, и няма накъде.
Лятото от мен избяга, сякаш погнато с кривак.
Иде зимата – с тояга и със бял от сняг калпак.
Щъркелите отлетяха – и се моля с глас горещ! –
друмниче без дом и стряха, ...