Превива шия плачеща върба,
а клоните ѝ болки деформират.
И мравките пълзят ѝ по гърба,
не я оставят и за миг на мира.
Забулена над синия поток,
със криви пръсти бърше си очите.
Отлитат птиците към Божи гроб,
света събрали в шепа жито.
Скърби върбата. Тъжният ѝ плач
днес вдъхновява хиляди поети.
От бурите изпросила бръснач,
нарязва вените си на конфети.