smile1 (Валка)
448 4639
Oct 12, 2011, 6:10 PM  

Есенна притча 

  Poetry » Landscape
579 0 8

Плаче тополата с жълти листа -
златни, малки парици,
посипват есенна тиха тъга -
нанизи птичи по жиците.
Рони сълзи и капчукът навън,
маха с клони върбата,
плажът, унесен в есенен сън,
сънува отминало лято.
Тополата тихо шепне в нощта
приказка толкова стара,
по-стара от фара. Спря и дъждът,
а бризът се скри зад дувара.
Нейния шепот чувам така,
сякаш разказва ми мама
притчата, как е заченат Света
от кал и ребро на Адама.


 http://vbox7.com/play:7b0bf271de

© Валка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??