Oct 10, 2011, 4:44 PM

Есенна радост 

  Poetry » Love
675 0 6


Дълго търсих повехнали спомени,
колко будих заспало небе,
ала листите, с писък отронени,
сякаш черна ламя ги отне!

Не се стоплих от призрачни пламъци,
към миражите курса не взех -
Дон Кихотови пясъчни замъци -
по пастелни пътеки поех.

Светлината събирах - със тонове,
натежали в налудна торба
и от нея се чуваха стонове,
но за тях ти дори не разбра.

В бели ризници срещах годините
и рисувах с фатален размах,
затова във очите ми, сините,
цял и теб - от мечти разпознах!



© Мери Попинз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??