ЕСЕННА РАПСОДИЯ
На пръст ухае и на мокра шума,
от север припълзя разчорлен мъх.
Защо не се побират само в дума
стремежите на краткия ми път?
Обрули вятърът без жал билата.
Какво ли иде и ми предстои?
Видях небесният мастилен паяк
как драсна първия си зимен стих.
Пашкулите ръждиви на брезата
напредох в тънки нишки тишина.
Наметна с пелерината си златна ...