Mar 31, 2007, 12:31 PM

ЕСЕННА СИМФОНИЯ 

  Poetry
540 0 7


ЕСЕННА СИМФОНИЯ

 

 

Мое мило момиче, моя ранна любов!

С плам душата ми срича твоя есенен зов!

Ти недей се оглежда в пропиляните дни. -

Днес съдбата с надежда този миг осени.

Може друг шанс да няма в този сляп кръговрат.

И не вярвай, че двама ще се срещнем в нов свят!

Мое мило момиче, - вече зряла жена!

Не скърби, а обичай мъдростта на деня.

Който някога срещне премалял любовта,

има помисли грешни, но владее света!…

И когато отлита с взор, надолу надвесен,

пей душата му сита най-великата песен!…


Ванилин Гавраилов

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??