Мое мило момиче, моя ранна любов!
С плам душата ми срича твоя есенен зов!
Днес съдбата с надежда този миг осени.
Може друг шанс да няма в този сляп кръговрат.
И не вярвай, че двама ще се срещнем в нов свят!
Мое мило момиче, - вече зряла жена!
Не скърби, а обичай мъдростта на деня.
Който някога срещне премалял любовта,
има помисли грешни, но владее света!…
И когато отлита с взор, надолу надвесен,
пей душата му сита най-великата песен!…
Ванилин Гавраилов