Няма есенно-жълти листа, няма и вятър,
протоколно изглежда всичко наред –
жегата напомня в повече за плътта ни,
а душата скучае, като снежен човек...
Остава ми трепета и лудата странност,
в шепота между твойте и мойте очи.
Само ние си знаем за сладката тайна,
макар да не съм ти намеквал дори...
Ала в съня си кръстосваме винаги заедно,
върху облите острови от думи двусмислени
и така доближили тела на кожени атоми,
не достигаме никога до прегръдките си. ...