Mar 8, 2014, 3:49 PM

Есенна соната за двама и пиано... 

  Poetry » Other
587 0 4

 

 

Есенна соната за двама и пиано...

 

Чакат в тъмнината белите клавиши

галещите пръсти на влюбен пианист,

а нощта- смутено, ускорено диша,

тръпнеща от есенният вятър напорист...

 

Ти самата всъщност си като пиано:

и при всеки допир звънваш в нежен тон.

Голото ти тяло е сега покана-

чувствам го, вибрира като камертон!...

 

Цялата човешка музика стаена

чака от душата ти знак да полети...

Моята любов е в тая откровена

голота, с която ме очакваш ти...

 

Твоята!... Изцяло в тъмното докосване,

струна е душата ти, можеш да трептиш,

но Любов да има, както и мелодия

трябват:

               Вдъхновение...

                                          Пръсти...

                                                          И клавиш...

 

Звук със звук се сливат, пръстите се впускат

в песен да превърнат всеки допир нов,

както във пианото (инструмент за музика)

в тялото ти има струни за Любов...

 

... Само трябва в гама, топла и мажорна,

майстор-акордьор да им е дал душа,

та от всяка твоя: фибра, всяка форма-

музика обсебваща да звучи в нощта!...

 

Коста Качев,

08.03.2014.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??