И ето, омъжва се, не в бяло,
а в най - пъстрата рокля красивата есен.
С жениха - Октомври, сякаш са цяло,
като куплет и рефрен от запявана песен.
Кумува им вятърът, довел отдалече,
за шаферка малката капка дъждовна.
Тя булката следва в сватбена вечер,
сред толкова гости, в зала вековна.
Затваря очи есента, и с усмивка,
зад гърба си, хвърля букет от листа.
Сред момите една е тази щастливка,
ще се омъжи скоро и пролетта.
Явор Перфанов©
07.10.2020 г.
Г. Оряховица
© Явор Перфанов All rights reserved.