Срещу прозореца ми
Брезата вече пожълтява.
Отново есента пристъпва бавно
със златистата си царствена премяна.
Отново...
Отново тази нощ сама ще съм.
Отново ще ти шепна
как ми липсваш,
отново ще те любя в мисълта си...
Отново ще ти казвам нежно
колко те обичам..
Дали ще чуеш.....
Вятърът ще грабне любовта ми
и ще ти я остави в тази тъжна вечер...
октомври, 2001
Евгения Маринчева
© Евгения Маринчева All rights reserved.
Потопих се.
Поздрав и усмивка.