tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
Oct 4, 2016, 3:57 PM  

Есенна тъга 

  Poetry » Landscape
509 1 4

Дъждът е виновен за всяка сълза,
в душата ми рукнала сляпо.
Събрал е във себе си много тъга,
прогонил е птичето ято.
Свъсен отвънка се мръщи светът,
в локви се спъват усмивките.
В очите процежда се тишина
и тъмното крие зениците.
Думи горчиви се блъскат в скала
изправена пряко в сърцето.
Мракът е властник, стеле мъгла,
не ще светлина през пердето.
Тъй казва, че негов сега е реда,
на слънцето минало времето.
В шепи побира за кратко деня.
Есен е... мокро облечена!

 

/редактирано/

© Таня Мезева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??