Есенна утеха

Oct 20, 2010, 9:14 AM

Poetry » Phylosophy

536 0 5

Обезлистени дървета, от старост набръчкани,

между лед и жарава тихо се гърчите.

Дарявате на природата самочувствие,

с осанка горда и цвят неразпукнат.

С очи свещенодействени поглеждате

към слънцето - след вас как тихо захожда.

Жадувате отново за ласките на вятъра,

тъгувате за птиците, безбрежно отлетели.

Обагряйте небесните пространства,

докосвайте хората с живителни дихания

и с магнетична вяра ги прераждайте

да дирят своя път и вашите дарове.

Please sign in with your account so you can comment and vote.