Обезлистени дървета, от старост набръчкани,
между лед и жарава тихо се гърчите.
Дарявате на природата самочувствие,
с осанка горда и цвят неразпукнат.
С очи свещенодействени поглеждате
към слънцето - след вас как тихо захожда.
Жадувате отново за ласките на вятъра,
тъгувате за птиците, безбрежно отлетели.
Обагряйте небесните пространства,
докосвайте хората с живителни дихания
и с магнетична вяра ги прераждайте
да дирят своя път и вашите дарове.