Есенната птица...

Безмълвни жични петолиния --

осиротели в Есента...

Дали са птиците заминали,

та тъжно е без Песента?...

И само Вятърът понякога

подръпне струните от жал

и трепва болка неизплакана

в поля от разтопен метал...

... но там, по жиците позвънващи,

самотна птица се черней,

сама останала и зъзнеща

след веселия полюлей...

По – властна сила от инстинктите

каква ли, задържа я тук?...

И що не отлетя от зимните

веявици и тя на юг?...

... навярно не за вакханалия

останала е в Есента?...

А ти си тръгваш... Не позна ли я –

метафората в Любовта?...                 

25.04.2017.