... И чувствата ни стават все по-зимни...
Оголени от падащи листа.
В износен съд до гаснещи камини
линеят късни есенни цветя.
Мечтите ни са бледи, прозаични.
И все по-тихо стъпва радостта.
Не топли... А в поредното "обичам"
прозира незатихваща тъга.
Дори и болката е поносима,
когато стане есенна кръвта.
Пред прага на настъпващата зима
все още търсим цигански летá.