Sep 18, 2006, 11:21 AM

Есенни цветя 

  Poetry
943 0 6
В отчаяна прегръдка
ръцете ми се сблъскват.
И само празнота,
и всичко ми е чуждо.
От въздуха изгаря всяка тръпка.
В студа на думите,
дори и мъката замлъкна.
И твоите стъпки от преди,
в едно сърце до края ще отекват.
Усмивките на двама ни
кокичета на пролетта,
красиви, да, но не и вечни. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Киара All rights reserved.

Random works
: ??:??