Ти бъди кръвта, с която то живее. Ако аз съм Земята, Ти бъди водата, която я напоява... Ако аз съм цветето, Ти бъди цвета, който краси, Който ухае! Цъфти! Но не увяхвай под огъня на есенните стрели... Бъди вечна! Но не като хербарий без душа, без капчица роса, която да блести под ярките слънчеви лъчи... Само не лъжи всички със своите цветове, с които ме караш да се чувствам като дете, докоснато от добрата фея... И не злобея като казвам тези думи, те сами за себе си говорят, дори без звуци и слова, ала една душа там някъде се къса из дебрите на есенните цветя...
Ахх.. абе хора, какво ти начало.. това, че чак сега пост-ва стих, не значи че сега започва да пише. Още нищо не сте видели от него. За мен това далеч не е от най - добрите му неща. Може би Софийския климат ти влияе зле
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.