Есенни капки

Oct 16, 2016, 7:28 PM

Poetry

1167 2 16

Есента пак е тука сама
със своята тиха походка
и разстели мека мъгла
сред близките хълмове кротки.
Нарисува тя пъстри листа,
дето вятърът бързо подгони,
в капки дъжд пръсна тъга,
да обгръща обоселите клони.
Но защо не погледна към нас,
а забърза напред тя без сбогом,
кротко пак навън заръмя,
след листа, последен отронен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Есенни капки

Want to read more?

Random works