Тихо е, чувам листата как падат,
но не чувам техния стон.
Те покриват с благодарност земята
върху нея откриват последен подслон.
Ще си спомнят за своята пролет,
за растежа си, за летния зной,
подарили красота, кислород на планетата, на живота,
доживяват до заслужен покой.
Слънце свещ ще им пали,
зимните преспи ще бъдат техен покров.
До прераждане малко остава,
да живее кръговратът, от всеки признат!