(1)

Ако поискаш ти отново
като дете да станеш чист,
опитай със сърцето си да чуеш
разказа на падащия лист!

(2)

Ронейки своите листа, гората плачеше по отминалото лято.

(3)

- Бъди вечно щастлива, моя неземна мъко! – на Есента пошепна падащият лист.

(4)

Последният слънчев лъч се скри зад дървото на живота.

 
Извинете уважаеми читатели, но според мен нямаше подходяща рубрика, къде да предложа на Вашето внимание 2,3 и 4. Сложих ги тук, защото по настроение за мен са много близки. В.Т.