Лилàва есенна тъга
в очите кротки на полето.
Танцьорки сякаш от Дега.
Усмивка тиха на лицето
на Есента. Без стон и звук.
Последна красота пред зима
е разпилял навярно тук
един художник с кратко име.
Цветя - красиви като болка,
крещяща болка без пощада.
И хубост, продължила колкото
една любов недоизстрадана.
© Нина Чилиянска All rights reserved.