Ето - ставам просънен сега,
тук ме чака компютърът снощен,
а в стиха, недописан, нега
се промъква от утрото още
по пътеката с голия връх,
днес застлана от паднала шума,
да доловя, останал без дъх,
на природата тежката дума.
На глухарите страстния зов
да напомнят отминала младост
и поточето с ромола нов
да напълни стиха с тиха радост.