bardluna (Геновева Цандева)
91 550
Oct 10, 2008, 9:58 AM

Есенно 

  Poetry » Landscape
710 0 7
ЕСЕННО

Застудява.
Небето от запад се ежи.
Окото му черно обхожда
ръждивите сънни гори.
Ято гарвани пророкува
първия снеговалеж...
А аз - недозряла ябълка -
в късната есен
се търкулвам от юг.
И разбирам, че животът
прогледнал оттук,
с очите на мъртвите
своя остатък отмерва.

Родословните клони
немеят край мен.
Носталгично дъждът
по лицето соли, за утеха
и потъва в стрък хризантеми.
Душите ви в шепи ще скрия -
две свещи запалих -
за бог да прости...
 и за безплодните ви надежди,
избуяли в земята.
Едри камъни сол
и несигурно време
ме препъват назад
и отмерват до втръсване
дългата зима...
... Застудява във мен.
И тук застудя!

© Геновева Цандева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Носталгично дъждът
    по лицето соли, за утеха
    и потъва в стрък хризантеми.

    Много харесах!
  • Радвам се, че стихотворението ви е направило впечатление.Не е песен. Всяка есен, преди да тръгна от родния дом на юг, ходя на селските гробища.И всеки път чувството е едно и също...Благодаря ви за оценките.
  • Хубав е!Понякога и на мен есента ми навява тъга,но и тя си има своя чарПращам усмивки
  • Тъжно е,а есента си има свойта красота.А стихът е хубав.
  • Тъжно..Красиво..!Харесах!
  • Каня те на силен билков чай с пресен слънчогледов медец! Както си заесенила хептен ще грипясаш! Зем.
  • Добре изразено - надявам се и изпято. Мисля, че съм го чела

    Поздрави, Луна! И да ти е топличко и в есента !
Random works
: ??:??