Sep 22, 2017, 6:46 AM  

Кадър от филм 

  Poetry » Other
1132 12 17

Вървяха старците един до друг -
прекрасна, достолепна двойка!
Тя - миловидна дама, той - съпруг
със поглед строг, с военна стойка.

Внимателно я водеше мъжът,
нагаждаше си крачките към нея.
Разхождаха се двама след  дъжда
и хранеха врабчетата по кея.

Трошици ронеше им  кротко тя,
с усмивка блага ги следеше,
той с обич я държеше под ръка,
но здравето й го безпокоеше...

И ето, след година, пак е тук,
но  сам - без своята любима.
А той самият - сякаш някой друг,

през който ураган е минал...


Разсеян някак и с небрежен вид -
отново с птиците по кея,

запуснат и без стойка на войник,
а в мислите си пак е с нея...

Гърбът му вече леко е превит.
сълзят очите, недочува...

Не, нищо тук не е като преди!...

Добре, че нощем  я сънува...

 

Оглася кея шумно "чик-чирик...",

прелива във нестройна  песен...

Подгоня вятър жълти листи в миг...

Настъпва вече тъжна  есен...

 

© Роберт All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Албена, Магдалена, Василка, Латинка-Златна, Силвия, Веси, Цвети, приятно ми е че се спряхте тук и коментирахте!..Да, това е животът!...Тъжно е наистина, но друг изход няма!...
  • Роби, когато видя двама старци хванати под ръка, се просълзявам, когато видя самотен старец се разплаквам, а твоят стих, направо ме разтресе.
  • Очите ми се напълниха със сълзи... За съжаление, такъв е животът - накрая единият остава сам. Трогателен стих!
  • Великият кръговрат на живота... Майсторски изваяни скулптури на любовта!
    Честит празник и на теб, Роби!
  • Красиво е и е тъжно, но такъв е животът!
    Честит празник, Роберт!
  • Така е, когато останеш сам.
    Нищо не е както преди. Поздрави!
  • Красиво е... и тъжно, много хубав стих...
    Честит празник и на теб, Роберт...
  • Роберт, потръпнах цялата докато четях... Толкова любов, красота, тъга, мъдрост... Така трябва да пише поетът - да показва истинското, стойностното, смисленото, прекрасното... Бъди благословен!
  • Честит празник, приятели!....Благодаря ви, че и в празничния ден се отбихте през моята страница!...
  • Ооо, Роби, разплака ме!....Само по себе си, това означава майсторство... Самата аз, съм се заглеждала много след такива двойки, задавайки си много въпроси....и много им се радвам, но все повече намаляват.... Изключително вълнуващо!
  • Много силна емоция, Ники... ех 😢
  • Последно лято заедно... и колко много тъга и безнадеждност в останалия сам по пътя към деня на житейския залез... Вълнуваш, Роби!
  • Чудесен стих. И аз се трогвам като видя такива двойки... и хем е тъжно, хем от друга страна е хубаво и е щастие да остарее човек с любимия/любимата в любов и сговор. А после .... там .... стига всеки...
  • Много докосващ стих, Роберт!
  • Път през есента към зимата...
    Толкова тъга, когато е самотна есента!
    Поздрави за написаното, което е картинно изразено!
  • Много ме докосна!
  • Просълзих се. Един прекрасен брак. Обикновено на края е така.
Random works
: ??:??