Oct 27, 2017, 11:49 PM  

Есенно 

  Poetry » Landscape, Phylosophy
1115 8 36
Красива си наистина! Трептиш неотразима
в златисто, червеникаво и медено...
Но тази красота навярно маска е на зимата.
Предвкусвам вече устните ѝ ледени...
Коси разпускаш слънчевосияйни, меки, топли...
Не са като на лятото изгарящи.
Но всеки лист отронен е безмълвният ти вопъл.
Отлитат щъркели... Остават гарвани.
Така ми липсват славеите!... Сгушват се щурчетата
на мрака хладен в диплите дантелени...
Една тревога ден след ден се смесва неусетно
с дъха на плодове и хризантеми.... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??