Като въглени тлеят в небето звездите -
бяха ярка жарава преди седмица, две.
Облак сив върху тях си изплака очите
и стопи всичко синьо. И зеленото взе.
Наклони се везната с тъга до земята.
Младостта с плажна рокля след лятото хукна.
Всяка стряха без птици приюти тишината,
а върбите склониха жълтеникави букли.
Само гроздето сладко доволно се пъчи.
Чака сръчните, топлите есенни длани.
Ще са негови старите, дъбови бъчви -
ще шуми, ще кипи и ще връща смеха ни.