Красиво е да гледаш есента,
Така безбрежно цветна и дъждовна,
Прихлупила под своите листа
големите и малките, слабите и силните.
Слънцето докосва ги със нежност
След допира на смразяваща слана,
Дарява ги със кестенова топлина -
Вярата им да пробуди от тъма.
Есента е често и тъжната картина
На оголени от времето души -
Те, в търсене на светещи очи,
Са жегнати единствено от самотата си. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up