Тази тиха привечер есенна
утаи всички думи у мен.
Не, не нося в душата си песен
и в очите ми няма небе.
Уморени под кожата вените
посиняло и тежко туптят.
След безумното лятно броене
часовете в сърцето ми спят
и сънуват дръвчета кайсиеви
как ме пръскат със жълт аромат,
как целува ме плахо по шията
влюбен в мен до ушите хлапак. ...