Вятърът гони листата,сплита на плитки тревите,в клоните свири задъхано,тихо се сгушва в комините.
Вятърът носи във шепиоблаци малки прашинкии ги запраща в очите ми.Значи от там са сълзите?
Есенно, песенно, веселолисти се гонят край мене,аз съм сама и унесеномисля отново за тебе...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up