Стоманата на вятъра е сивощърба -
тревите помирява със земята,
ала кълвач-ковач не бърза
спокойно клепе му косата.
Сеното благосклонно ще нахрани
на кравите отпуснатото виме…
Комар преминал ще остане
върху езика жабешки да стине…
Самотен ястреб със перото си –стрела,
ще има своята мишена в синьо,
ще счупи с мощните крила
на слънцето кръвясалата диня.
Щурците ще извикат лятото обратно
така неистово, треперейки в росата,
а то отишло си е безвъзвратно,
със стъпки тихи във мъглата.
© Георги Динински All rights reserved.