Капят мислите ми върху листа бял.
Слана в короната - глава белее.
Отдавна за компот не ставам - плод презрял,
а още като цвят ми се живее.
Че още мога с пролетен копнеж
девойка къдрокоса да желая,
като в годините на луд цъфтеж
със вишнева любов да прилаская.
Но с цвят на есенни листа очите
изгубиха предишната си нежност.
Отлитат на ята от мен мечтите
във синьото на облачна безбрежност... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up