Гъделична ги вятърът.
Захихикаха с тръпни листца,
тънки клонки извиха
брезичките.
Ситен топъл дъждец на шега ги напръска,
срамежливо отвя
есента от косите им
и прокара през тях
слънчев гребен.
Умислено,
едно облаче
чак не разбра
на ръце че го вятърът нейде изнесе
зад билото.
А небето,
изметено, изсветля
и простря над града
златножълто чергило.
© Павлина Гатева All rights reserved.