Ти бил ли си със есенно момиче,
което през гората да те води,
да ти показва шума и позлата,
да мислиш, че лети, докато ходи?
Сега за теб съм може би магия,
неясна, съвършено непозната -
но дойдеш ли - воала ще разбулиш,
да тръгнем по пътеката с листата.
Ухания ръцете ни ще водят,
закапа дъжд - какво като вали,
над нас се е разстелила обвивка
от пухкавите есенни мъгли. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up