Водù ме пак на смехопада!
И пак да седнем на крило
от водно конче, в тюркоаза
на изгревното зарево.
Там гледките са тъй магични!
Додето стига погледът - кристал.
Из горските къдрици криволичат
реки от цветен изомалт.
Росата там гальовно мърка,
прашецът слънчев щом я утоли,
а тичинките пърхат, пърхат,
когато вятърко им замълви. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up