slava82 (Славка Любенова)
207 2
Aug 7, 2011, 12:40 AM

Есенно огнище 

  Poetry » Other
462 0 3

 

Аз те срещнах в дни хладни и къси -

остаряла, премръзнала,

бедна...

Приеми ме, стопли ме с дъха си

и бъди моя спирка

последна.

 

Запали във огнището огън -

да си стопля сърцето,

душата.

Те, студували дълго и много,

ще запомнят дъха,

топлината.

 

На софрата аз хляба ще сложа,

както някога -

в утрин и пладне.

Нарежи го, стопанино, с ножа -

да заситим душите си

гладни...

 

Може само за дни преброени

да ни срещат мигът

и съдбата.

Но е хубаво, че си до мене

и делим старостта,

самотата!

 

© Славка Любенова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??