... есенно подражание...
Клоните са голите нозе,
на слънцето, линеещо по склона,
отне ми, есен и последното листо,
в сърцето ми най-светлата икона...
Вятърът-несретник нощем реши,
със бърдото си, на мъглата булото
и голи са ми мислите... бездрешни,
обелен орех и звезда обрулена...
Потърсих сянка – някак да се скрия,
от тъпана на брулещите вопли,
а нужна ми е слънчева носия, ...