Все така след безбройни лета
пак при мене дойде есента...
И невинна до теб пак стоя,
коленича и чакам с молба...
И боли ме, ужасна вина
ме раздира и спира дъха...
Не обичам да бъда сама,
аз от думите твои горя...
Стой така - ти погледай за миг
таз душа, пак потънала в дрипи...
Не, не искам любов в грубостта,
аз не искам насила смеха ти... ...