Усещам, вече няма летен бриз
и слънцето отслабва свойта мощ.
Не бе ли лятото един каприз,
а есента един разкош?
Обичам я, защото тя
е хладна, тъжна, сива.
А аз съм също есента
и тя на мене ми отива.
Но пъстротата на света
е скрита в есенните листи.
А след дъждовната вода
пречистват се и наште мисли.
© Нал All rights reserved.