Доротея (Маргарита Дянкова)
101 365
Oct 1, 2009, 4:16 PM

Есента 

  Poetry
1007 0 3

Скърцайки като капризна панта,

вятърът свисти във планината.

Есента изтърсва свойта чанта

от праха и от листата.

 

Във торбичка шарена, пазарска

грозде медено ни носи,

круши, тикви - за трапеза царска,

и чорапи – да не ходим боси.

 

Нагиздена със рокля на карета,

заминава вечер с влака…

После голите дървета

сланите ноемврийски чакат.

 

Баба Есен ще заспи отново

с тежък сън като олово.

Ще се върне догодина

с аромат на руйно вино.

© Маргарита Дянкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??