Есента,
спокойна по характер,
възхитителна със своя артистизъм,
величествена и небрежна,
разхвърлила безброй богатства
по небесата и земята,
пресрещнала съдба човешка:
- Защо си толкоз опустяла?
С коси безцветни, с празен поглед,
покрила с риза сиво-бяла
снагичка крехка, отъняла?
- Несретен род орисница ориса: ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up