Jul 16, 2020, 3:36 PM  

...есента й някой друг обича. 

  Poetry » Other
501 3 4

Като стара болка в бели дрехи,
вятърът на лятото засвети.
Птиците през плач на път поеха,
ронят златни сълзи класовете.

 

Маковете тихо догоряха,
изгаси ги любовта дъждовна.
Ден - врабец - присвит под мокра стряха,
недочакал срещата съдбовна,

 

с търсещите устни на момиче,
с мокрите целувки на липите,
с името й обич да нарича
и да я открива, сред тълпите.

 

Болка, от неискани съвети,
всяка все на нея му прилича...
Късно е, в косите с жълто цвете,
есента й някой друг обича.
 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??