Заваляха сухи, есенни листа
и скоро целият намръщен град
заплува в есенната пъстрота
на нашия нестихващ листопад.
Разперихме изсъхналите клони,
погалихме сивото, мрачно небе,
а щом и последният лист се отрони,
в нас замлъкна невинното, спящо дете.
Окапаха безгрижните усмивки
и се спогледахме меланхолично,
сбогувахме се с всички придобивки,
оголени почти до прозаичност. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up