Есента от мене си отива.
Пролетна, разцъфнала си в стих.
Късно ли след мен си се родила,
аз ли, закъснял, се появих?
Не признава любовта години!
Избуява като житен клас
и бушува в райските градини,
и над нея няма никой власт.
Нека мен слана да ме попаря!
Натежала ли си ти от плод -
най-красивият си ми подарък,
закъсняла, пламенна любов!