Сиви облаци влачат тъга
по смълчания свод на небето,
неми птици рисуват с крила
пътя южен останал в сърцето.
Есента пак пристигна сама,
тежки дарове носи в ръцете
и надежда за радост една
пред огнище, което да свети.
Бивша пролет и лятна мечта,
тя не пита къде е морето,
нито майския бал на цветя,
в който всички играха поети. ...