Есента писма ми пише.
Влиза през комина.
Да ми каже иска,
че октомври
вече щял да си замине.
Шипката ме бодна.
Капка на земята капна.
Подписа си сложи и напомни,
че за чай е време
и мармалад да хапна.
Котаракът мърка
сънено до печката. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up