Ще взема златното от есента,
от багрите й маслено - вълшебни.
Две шепи от дъждовната вода –
тъй чакани, неистово потребни.
Ще взема сладостта на гроздов сок,
уханието на узрели дюли.
И нежна мекота от сламен сноп
с носталгия по миналия юли.
Ще взема залез бляскаво - червен,
приспиващ слънчогледовата нива.
От красотата чувствам се пленен,
защото Есента във мен попива!