Есента ще обичам

Sep 16, 2008, 10:38 AM

Poetry » Phylosophy

1053 0 3

Есента на живота ми чака тихо на прага...
Помъдряла и истинска не е сън,
а раздяла.
Може кратко сбогуване
със миражи и пясъчни кули...
Плувах в облаци-люляци,
в замък живях като в приказка;
но не от обич за мене измислен.
После разбрах,
че е призрачен...
Сега във ръцете ми парят сълзите
и горещо се моля да няма лъжа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Есента ще обичам

Искате да прочетете повече?

Random works